Питагор е смятал, че бобът има човешки зародиши и това може да го е убило
На философа постоянно се приписват доста научни и математически открития – той дефинира, че утринната звезда и вечерната звезда в действителност са планетата Венера, както и, несъмнено, известната Питагорова теорема.
Но в случай че би трябвало да сме почтени, той е бил и малко пернат.
Питагор е имал много странни вярвания, даже за времето си. Вероятно не са ви учили по математика, само че той в действителност е управлявал комуна, която забранявала на почитателите си да носят вълна и ги принуждава да си обуват десния сандал преди левия.
Видите ли, Питагор вярвал, че когато умреш, душата ти се трансферира в друго животно. Макар да не знаем сигурно, твърди се, че той стопира да яде месо, с цел да не стане по този начин, че да изяде някой собствен мъртъв другар.
Но той освен вярвал в това, само че и че хората и бобът идват от един и същи източник – и решил да организира опит, с цел да го потвърди. Питагор взел един куп фасул и го заровил, без да си дава сметка, че това рядко се прави с хората, и изчакал да порасне за няколко седмици. Когато изкопал бобчетата, показал по какъв начин те наподобяват малко на човешки зародиши.
Доволен от своя опит и без даже да си направи труда да опита същото нещо, само че с човешки мъртвец, той заключил, че яденето на фасул всъщност би било като канибализъм, и забранил на своята комуна да го яде.
Смачкването или натрошаването на фасул се считало за ликвидиране, даже и да не стигате до такава степен да натъпчете натрупа в устата си. По създание възгледите му трансформират яденето на пържен фасул в акт, равносилен на подвизите на Ханибал Лектър (който е най-известен с това, че също е ял боб).
Според легендата философът даже отделил време от натоварената си стратегия, с цел да изясни на един вол, че в никакъв случай повече не трябва да яде фасул, до момента в който пастирите го гледали и се кикотели – а по-късно се изненадали, когато волът фактически спрял да яде фасул.
Убеждението му, въпреки че несъмнено е било налудничаво, в последна сметка довежда до неговата гибел. Както при всички сходни митове, би трябвало да приемете и тази с известна доза песимизъм, макар че е занимателна.
Според нея синът на аристократ на име Килон се опитал да влезе в сектата на Питагор, само че бил отритнат поради нежеланието си да съблюдава разпоредбите за образование, които включват 5 години безмълвие, преди даже да се стигне до триъгълниците.
Естествено, Килон образувал навалица (такива били порядките по това време), с цел да нападне Питагор и да изгори постройките на комуната. Докато учениците бягали, тълпата ги пробождала до гибел, само че Питагор съумял да избяга от нападението с помощта на приятелите си, които образували човешки мост, с цел да го прекарат. За страдание, до момента в който бягал, се случило най-лошото: Пътят му го отвел право в бобово поле.
Отказвайки да стъпче полето, с цел да не извърши геноцид, Питагор е настигнат и прободен с нож до гибел.
Различни други теории за гибелта на философа включват, че откакто почитателите му са били убити в пожара, той е починал от самоубийство или пък е починал от апетит, до момента в който се е криел от тълпата. Което е доста по-малко радостно и занимателно.
